Това е една интересна история. Която разглежда, най-общо казано... уменията ни да комуникираме. И уменията на рекламистите да комуникират с нас. И помежду си. Става дума не само за визии и текстове, но преди всичко за подходи. Първоначално компаниите или институциите са комуникирали директно продуктите или услугите си. Или партийните си кандидати. След това е започнало рекламирането на имената и брандовете на компаниите. На следващия етап идват проектите за корпоративна социална отговорност. Състейнабилити и т.н. Изобщо едно плавно и равномерно развитие на позитивната комуникация, показваща положителните качества на фирми, институции и партии и подтикващи публиките да консумират или да вършат разни богоугодни дела.

Да, така бихме искали да звучи тази интересна история. И би могло, ако през целия този позитивен процес не преминаваше една тънка, но ярка червена линия. Тази на комуникационните войни. Компания срещу компания, бранд срещу бранд, кандидат срещу кандидата. Защото историята на борбата за вниманието на масовата публика е изпълнена с удари и контраудари, нападения и защити, победи и горчиви разочарования.

Въобще – на война като на война. Знаете как се водят бойните действия. Едната страна по някаква причина обявява война и напада (в нашия случай) с телевизионни клипове, листовки, постери, профили по социални мрежи и други похвати своя конкурент или неговия продукт. Често се осмива „противникът“ или някои негови качества, като се натъртва на превъзходството на атакуващия в съответните области. А често няма конкретна причина, просто войната се води от толкова години на фронта на продажбите, че рекламата е само за шега и закачка.

Исторически погледнато, едни от първите „рекламни атаки“ са били още по времето на предизборната кампания на Ейбрахам Линкълн. Тогава негови противници са разпространявали постери, обвиняващи го, че е пияница. Не е ясно как щеше да се развие историята на САЩ, а и на света, ако тази кампания беше изпълнила предназначението си и Линкълн не беше избран за президент.

Тези войни продължават и до днес.

Кампанията на Доналд Тръмп бе изградена не само върху ужасяващо популистки тези и послания, но и върху яростно осмиване и подигравки с другите кандидати. Хилъри Клинтън се опита да отговори с един негативен клип, няколко журналисти направиха филмчета колко много лъже Тръмп, но техните интелектуални опити потънаха в яростната и мощна парвенющина, която се лееше от устата на милиардера. Донякъде е успокоително, че не само в България най-шумните и простите излизат начело. Но и донякъде е притеснително да овладеят най-мощната държава в света.

Няколко причини защо се прибягва до подобни рекламни войни:

  • Борба за пазари.
  • Уязвяване на конкурента.
  • Бягане от „лъскавите“ позитивни послания за собствените продукти или марки.
  • Залагане на „лошотията“ в хората.
  • Търсене на медийно отразяване чрез провокацията.
  • По-добро достигане до вниманието и интереса на масовата публика.
  • Любим комуникационен похват е да се направи провокация, от нея да тръгне скандал, а медиите да подхванат скандала и да го раздухат. Така всички разбират. А и компаниите получават бонус безплатна публичност. Печелившо от всяка гледна точка.

Не забравяйте – големите компании, които тръгват на война, го правят изключително внимателно. За разлика от политиците те знаят, че не са тук само за няколко години (мандата) и имат намерение още дълго да са лидери на пазарите си. Затова и кампаниите им са внимателно прецизирани, за да са на ръба на позволеното спрямо законодателството в съответната страна. На много места има нормативни регулации за рекламните послания. Било то чрез закони за защита на конкуренцията, за медиите или за опазване на потребителите. Тези регулации варират в различните страни. Най-либерални са в САЩ и затова не е чудно, че там се случват и едни от най-интересните „рекламни войни“.

Класически пример са престрелките между автомобилните марки. Като се започне от известната реклама на BMW (виж снимка 1).

А именно: И един Mercedes може да ви донесе наслада от шофирането. И спокойно си е показано логото на камиона Mercedes, който носи много BMW-та. Представям си какво ще се случи в България, ако се направи подобна реклама...

Във времената, когато Майкъл Шумахер мачкаше с Ferrari във Формула 1, взе шест поредни титли и отчая всички опоненти, се роди крилатата фраза: „Единственият начин Mercedes да са начело на колоната във Ф1 е като пилотна кола.“ Не е ясно откъде тръгна, но можем да предположим.

Mercedes също не пропускат да се закачат с конкуренцията. Един пример е тази вайръл кампания (виж снимка 2).

На левия билборд Audi са си сложили мило рекламно послание: два пръстена – брак, 4 пръстена (знака на Audi) – любов. На което Mercedes отговарят с техен билборд, плътно долепен и доста ясен текст. Между другото подобна кампания на живо не е имало. Това е само монтаж на рекламната агенция на Mercedes, пусната в социалните мрежи. Много бързо става вайръл.

Няма как да не покажем и двата най-епични сблъсъка в автомобилната индустрия. Единият е в Калифорния между BMW и Audi. Всичко започва с реклама на 35-ото годишно събиране на членовете на клуба МОА (Motorcycle Owners of America), където ще се проведе и турнир по шах. BMW кротко си пускат реклама (виж снимка 3).

Както е видно, показват, че срещата ще бъде между два сървиз центъра. Толкова сигурно, че следващата стъпка е да има парамедици на самия турнир по шах. От Audi решават да използват ситуацията и поставят голям билборд на пътя на мотористите (виж снимка 4).

Текстът е ясен: Шах? Не, благодаря. Предпочитам да карам. Изцяло новото Audi А4. Това даже им е било малко и за да няма някой неразбрал към кого е насочено посланието, скоро се появява нов билборд (виж снимка 5).

Текст: BMW, вие сте на ход. Изцяло новото Audi А4.

Ръкавица е хвърлена, предизвикателството е отправено. Отговорът не закъснява. На съседната сграда от BMW слагат три пъти по-голям билборд (виж снимка 6).

Текст: Шах и мат. Санта Моника BMW. И кадър на новата 3-та серия на колата. Audi не остават длъжни и слагат на същата сграда нов борд (виж снимка 7).

Текст: Вашата пешка не може да се сравнява с нашия цар. И кадър на роудстъра R8. BMW приключват битката, като закачат балон на самия борд на Audi (виж снимка 8).

Текст: Край на играта. И кадър на болида им от Формула 1.

Трябва да се признае креативността на посланията. И забавата, която предизвикват. Не съм сигурен дали е имало директна и конкретна полза от тази битка. Никой никъде не казва, че в резултат продажбите му са се повишили. Но не всичко се измерва с директни продажби. Понякога репутацията е над всичко.

Скоро след описания случай BMW предизвикват Audi с тази реклама (виж снимка 9).

Текст: Поздравления за Audi за спечелването на Кола на годината на Южна Африка за 2006 г. От Победителя в Световна кола на годината за 2006-а. Естествено Audi не остават по-назад и контраатакуват (виж снимка 10).

Текст: Поздравления на BMW за спечелването на Световна кола на годината за 2006 г. От победителя в шест последователни състезания 24 часа на Льо Ман 2000-2006 г.

Интересното е, че в тази битка неочаквано се включва и Subaru (виж снимка 11).

Текст: Браво на Audi и BMW за спечеления конкурс за красота. От победителя в Международен двигател на годината за 2006 г.

И когато всички си мислят, че нещата са се успокоили, се намесва Saleen S7 (виж снимка 12).

Текст: Поздравления на Audi, BMW и онази там синята кола за това, че се представят толкова добре. В който и да е клас, където вие, дечица, се натискате толкова упорито.

Всички тези реклами са реални и са били публикувани в илюстровани списания в целия свят.

Но не само в автомобилния бранш се разиграват подобни войни. Pepsi например често се опитва да провокира Coca-Cola с клипове или принт реклами. Един от последните примери е от Хелоуин. И отговорът съответно (виж снимка 13).

Пепси: Пожелаваме ви страшен Хелоуин.

Coca-Cola: Всеки иска да бъде герой.

Тези кадри водят началото си от една белгийска рекламна агенция. Не е сигурно дали са се използвали много, но направиха фурор в социалните мрежи.

Други известни битки са Google срещу Microsoft, Apple срещу PCs, FedEx срещу DHL, Burger King срещу McDonalds и много други.

В България е транспонирана Директива 2006/114/ЕО на Европейския парламент и съвета (т.е. някой чиновник е обявил обществена поръчка и преводаческа фирма я е превела набързо) и има Закон за защита на конкуренцията. В него има опити да се дефинира „нелоялна“ реклама, както и сравнителна реклама. Но както при всеки теоретичен опит, практиката е по-силна и фирмите често намират начини за рекламни войни. Факт е, че не може да се набеждава директно конкурент. Но то е заради другия приятел на всеки комуникатор – Наказателно-процесуалния кодекс.

Ето някои забавни примери от родната кухня.

„Всеки може да направи баница. Но само с майсторски кори става истинска баница. Златната царица. Корите правят баницата.“ Това се чува в клип за кори „Златната царица“. Има лека атака срещу конкурентите, но нищо сериозно.

Малко след това се появява клип на баници „Фамилия“ с името: „Кой е майсторът?“ Мъже играят шах и ще ядат баница.

Текстът няма вътрешна връзка, но посланието е очевидно: „И сега сме ние. Хоп, и царицата ти увисна. Не бях го предвидил този ход. Заради това си шах и мат. С нашата „Фамилия“ не сме от вчера в играта. Опитай сега и баницата ни. Да видиш тя пък как ще те матира. Страхотна е, направо забравих за царицата. Кори „Фамилия“, сега да видим кой е майсторът.“

И има малко повече кадри на съборена фигура на царица, отколкото на самия продукт. Използването на алюзията с шаха е единствено за да се удари по „Златната царица“. Нямам идея какъв пазар си делят двете марки, но битката се ожесточава.

Нещо подобно се случва и на матрачния фронт. „Дормео“ от много време имат активни реклами за цялата си гама продукти. Особено за матраците. „Тед“ атакуват с клип, в който известен български актьор казва: „Ако ви кажа, че съм реномиран български зъболекар, ще ми дадете ли да ви оправя зъбите? Не се оставяйте да ви лъжат бе, хора. Истинските матраци се правят от специалисти по матраците, а не от маркетинговите специалисти. За истинския матрак трябват ортопедични пружинки, всяка в отделно джобче. Най-добрата технология за сън в света. Трябват още качествена пяна, качествен плат и всичко това в правилната комбинация, гарантирано от специалисти. Всичко друго е просто китайска котка в сак, но с италианско име. Не се занимавайте с глупости, доверете се само на международно признатото качество. Само сега може да грабнете фаворита при матраците на феноменална цена. Не отлагайте, действате, после ще спите. Фаворит „С“ от матраци ТЕД.“

Тук атаката е много по-фино направена, има само далечни препратки. Но пак е ясно – войната е обявена.

Третият пример е от колбасарския сектор. След няколко реклами с истории и легенди от миналото като македонски наденици и т.н. „Лидл“ пуснаха два клипа за „Качествени колбаси без добавени легенди“. С шаолински монаси и прабългари. Ясно и директно послание. И тук се очаква отговор.

Прави впечатление, че никой не смее да спомене директно името на конкурентната марка. Явно страхът от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е силен. А и самата КЗК е доказала, че налага сурови глоби, ако прецени, че има нарушение.

Независимо от враждебните действия компаниите в България не преминават чертата на нормалното поведение. Всички тези атаки се правят официално, от името на самата компания, няма лъжи, внимава се с манипулирането на масовата публика.

Политиците са тези, които нарушават в много по-голяма степен правилата. Въпреки че сами непрекъснато говорят за морал и етика. Много от рекламите им започват преди определения срок или имат неприемливо съдържание, но са заложени от граждански сдружения и не може да се потърси отговорност на истинските поръчители. И тук дори не говорим и за т.нар. хибридна война, която е опит за тотално манипулиране на цели народи. Въпреки че и там има забавни моменти. Например опитът на руската пропаганда да наложи образа на уж измъчвана руска снайперистка с име Александра Серая. За която бяха използвани снимки на порно актрисата Саша Грей и резултатът беше повече от смешен.

Колкото и да е странно, започването на рекламни войни у нас само показва, че постепенно се нормализираме като държава. Пазарът се насища, компаниите търсят потребителите си все по-агресивно, креативността се развива все повече. Естествено има граници, които не трябва да се прекрачват. Но и в тях пак има много възможности за интересни решения. Очакват ни забавни времена, дано сме готови за тях.

 ----

* Този материал е публикуван в списание „Клуб Z” през юни 2016 година. Поради непреходната му стойност и актуалност днес го предлагаме на читателите на www.clubz.bg. Ако искате да четете качествени политически, икономически, културни и спортни материали навреме, списанието „Клуб Z” ще излиза всеки месец и през 2017 г. и можете да го намерите на будката до вас. Или да се абонирате – каталожен № 1403 за „Български пощи“ или каталожен № 525-1 за „Доби прес“.